Важно за курсистите – занятия и изпит!

Първо ниво/първа част

Курсът за първо ниво, първа част, ще се проведе от 27 до 31 октомври 2021 г. от 09:00 до 16:00 часа в хотел „Диана 3” (гр. София, кв. «Дианабад», ул. Тинтява № 29, тел. 02 862 49 01, 0888 00 61 79

Локацията вижте тук

Как да стигнете до хотела: с автобус 88, спирка “Дианабад” или с метро до станция «Жолио Кюри»

Аюрведичен център – София изказва своите благодарности на директора на хотелския комлекс Георги Гайдов за гостоприемството!

ИЗПИТЪТ ЗА ПЪРВО И ВТОРО НИВО ЗА СТУДЕНТИ ОТ МИНАЛИ ГОДИНИ ще се проведе на 30 октомври в 13:00 часа в хотел „Диана 3”.

График за курсовете в „Аюрведичен център – София“ през 2020 – 2021 г.

Аюрведичен център – София подписа на 26.07.2016 г. споразумение с Европейския институт за ведически изследвания на Атрея Смит, регистриран в Швейцария.

Сертификатите от обучението се издават съвместно от двете институции за онези, които желаят това. Основанието е близостта в учебните програми и съществуващото сътрудничество още от 2007 година.

Завършилите в предните години и получили сертификат от Аюрведичен център – София при желание също могат да се възползват от тази възможност. Заплащането и получаването на сертификатите става лично.

---

ГРАФИК НА КУРСОВЕТЕ ПО АЮРВЕДА (2021 – 2022 г.)

График на занятията за първо ниво:

27 – 31 октомври 2021 г. (първа част)

16 – 20 март 2022 г. (втора част)

06 – 10 април 2022 г. (трета част)

Мястото на занятията ще се определи до края на септември 2021 г.

Изпитът за първо ниво на курса, започнал през 2020 г. за тези, които няма да се обучават във второ ниво, ще се проведе на 30 октомври 2021 г.

Мястото на изпита ще се определи до края на септември 2021 г.

Изпитът за първо ниво на курса, започнал през 2020 г. за тези, които ще се обучават във второ ниво, ще се проведе в Бистрица в първия ден на второто ниво.

График на занятията за второ ниво:

Първа част: 20 – 24 септ. 2021 г. (първа група) и 27 септ. до 01 окт. 2021 г. (втора група)

втора част: 23 – 27 март 2022  (първа група) и 30 март – 03 април 2022 г. (втора гпупа)

трета част: 13 – 17 април 2022 г. (първа група) и 20 – 24 април 2022 (втора група)

Обучението ще се проведе в базата в с. Бистрица.

При обявяване на извънредна епидемиологична обстановка или извънредно положение датите може да претърпят промени.

КУРСЪТ Е ПРИСЪСТВЕН.

За записване и повече информация: 0887 48 53 41

Срок за записване от 01 до 15 септември 2021 или до запълване на местата.

Аджирна – нарушение на храносмилането

Шива самхита

32. В корема гори огънят, смилащ храната, който е част от моята енергия. Аз смилам храната на живите същества, като съм вътре в телата им.
33. Този огън удължава живота, дава сила и храна, изпълва тялото с енергия, разрушава всички болести и носи здраве.
34. Мъдрият йога, като е разгорял този огън според предписанията, трябва да жертвопринася в него храна ежедневно, както го съветва духовният му учител.

Видове джатарагни – смилателен огън

• бавен, слаб – мандагни (дървата са мокри) при преобладаване на капха;
• остър, бърз – тикшнагни (дървата са много леки и сухи със смола) при преобладаване на питта;
• непостоянен – вишамагни (при наличие на вятър), при преобладаване на вата;
• балансиран – самагни (оптимално горене), при равновесие на дошите.
• балансираният агни, самагни смила храна, приета в умерено количество; той се смята за здравословен;
• бавният агни, мандагни не може да смели храна дори в малко количество;
• непостоянният агни, вишамагни понякага смила храната, понакога – не;
• бързият агни, тикшнагни смила храната независимо в какво количество е приета, независимо дали се е смляла приетата преди това храна, независимо от спането през деня.
• изпепеляващ агни – бхасмака агни е различен, много бърз и мощен. Когато капха е намалена и питта е провокирана, тогава питта с помощта на вятъра, вата, и със собствената си топлина придава огромна сила на джатарагни, който уврежда организма. Той смила бързо храната и започва да смила тъканите, което довежда до кахексия, дхатукшая.
• непостоянният агни води до вата заболявания;
• бързият – до питта заболявания като възпалителни и предизвикани от киселини, чернодробни, кожни и др.;
• бавният – до капха заболявания;

джирна जीर्ण – смлян

Аджирна бхеда – видове аджирна

Амаджирна

Причинява се от капха. Несмляната храна придобива сладък вкус и се произвежда ама. Мократа, лепкава и сладникава среда създава предпоставки за развитие на гъбички и паразити, на гнилостни процеси и поява на злокачествени солидни тумори като лимфоми и саркоми. Фекалиите потъват във водата.

Видагдха аджирна (विदग्ध – изгорен, ферментирал, вкиснат)

Причинява се от прекомерна питта. Недосмляната храна става кисела. Телесната среда се подкиселява и загрява. Появяват се горещи болести, киселини, язви, злокачествени новообразувания като карциноми, болести на кръвта и черния дроб. Фекалиите плуват на повърхността на водата.

Виштхабдха aджирна  (विष्टब्ध – спрян, завързан, блокиран)

Причинява се от констипация в резултат от увеличена вата. Средата в организма става горчиво-стипчива и неблагоприятна за полезните микроорганизми в червата. Размножават се само силно устойчиви щамове, характерни с газообразуване. Предизвиква силна болка, продължителна стаза, газове и неправилно движение на вата. Сездава предпоставки за дегенеративни заболявания. Фекалиите са сухи, твърди, на топчета; може да плуват или да потъват.

МАНДАГНИ              АДЖИРНА           АМА, ГНИЛОСТНА СРЕДА, ПАРАЗИТИ,

                                                                    СОЛИДНИ ТУМОРИ

ТИКШНАГНИ            АДЖИРНА           ВКИСНАТА СРЕДА, ВЪЗПАЛЕНИЯ, ЯЗВИ,

                                                                     КАРЦИНОМИ

ВИШАМАГНИ           АДЖИРНА           ГАЗОВЕ, ОСКЪДЕН МИКРОБИОМ,

                                                                     ДЕГЕНЕРАТИВНИ ПРОЦЕСИ

Дсеки вид агни може да се превърне в бавен агни – мандагни:

Тикшнагни – при увеличаване на водния компонент или мазнините: водата гаси огъня.

Вишамагни – при увеличеване на вятъра; вятърът гаси огъня.

Расашешаджирна

Липса на апетит за хранене, въпреки чистото оригване, има тежест в гърдите, увеличено слюноотделяне. Не се смята за болестотворно.

Признаци на джирна, завършен процес на смилане: чисто оригване, ентусиазъм, лекота, появяват се глад, жажда и настъпва изхождане; фекалиите плуват под повърхността на водата.

За да се спомогне храносмилането, след нахранване е препоръчителна разходка или полягване на лявата страна, както и човек да се радва на усещания, аромати, гледки и вкусове съобразно предпочитанията си.

Аджирна води до увеличаване на трите доши.

Тя е причина за безбройни заболявания.

Където в тялото се установи ама, тя причинява болести от дошата, пребиваваща в това място, заедно с признаците на ама.

Няма специфично място за установяването на ама. Тя не само изявява своите признаци и симптоми, но се комбинира с тези на дошата, в чиято зона се е установила.

Аджирна карана – причини за нарушеното храносмилане

– пиене на големи количества вода;

– прием на храна в голямо количество;

– прием на храна в много малко количество или пълно гладуване продължително време;

– прием на храна, с която не сме свикнали;

– прием на сурова храна;

– прием на тежка храна;

– прием на много суха храна;

– прием на храна, която не харесваме;

– много бързо хранене;

– несдъвкване на храната (смути);

– прием на храна в неподходящо време;

– потискане или насилствено провокиране на физиологичните нужди на тялото;

– смяна на климата, към който сме привикнали (синдром на емигранта);

– смяна на обичайния ни режим;

– пътуване;

– неправилен ритъм на сън;

– спане през деня;

– безсъние;

– страх, скръб, ревност, гняв, алчност, омраза пречат на храната да се смила правилно;

– много мислене.

Агни е нарушен и не може да смели храната.

Неправилно смляната храна се превръща в отрова, известна като анна-виша.

Когато върху нея въздейства питта доша, се появява жажда, парене, киселини.

Когато върху нея въздейства капха доша, се получава тежест, слуз, оточност.

Когато върху нея въздейства вата доша, се получават най-много болести, които започват с подуване на корема, газове, болезнени спазми.

Аджирна лакшана – клинични прояви на нарушеното храносмилане

При всички видове има дискомфорт в коремната област след нахранване.

Общи прояви: слабост, главоболие.

Амаджирна, причинена от капха – тежест, умора, гадене, повръщане, повишено слюноотделяне, торбички под очите, оток на бузите и около очите, оригване с вкус на приетата храна, липса на кисел вкус, склонност към гъбични заболявания, паразитози.

Торбичките под очите, отокът на  бузите и около очите е специфична проява.

Острата форма на ама аджирна причинява гастроентероколит. Патологичните доши се изхвърлят спонтанно във всички посоки.

Киселата видагдхаджирна, причинена от питта – замаяност, жажда, колапс, парене, кисели оригвания, изпотяване, висока температура, поява на различни възпалителни процеси с висока киселинност на организма.

Газообразуващата и съпроводена с констипация виштабдхаджирна, причинена от вата – раздуване на корема, болезнени спазми, констипация и газове. Блокираната вата отива отвъд стомаха към гърдите и гърлото и се появяват тежест и болка в гърдите (гастро-кардиален синдром), оригвания. Дошите са блокирани и няма отделяне в никоя посока. Има различни вата оплаквания като болки и скованост по тялото, изтръпвания, крампи и др., а при продължително персистиране – многобройни вата заболявания. Чревното съдържимо става на топчета и се изсушава.

Превенция

Тези, които приемат премерено количество храна, отговарящо на бавния им агни, не страдат от усложнения. Онези, които са невежи, приемат голямо количество храна и това има както близки, така и далечни неблагоприятни последствия.

Препоръчителни са: мунг дал, стар ориз, чесън, сезонни плодове, храна богата на фибри, грозде, амалаки (Phyllanthus emblica), зелени листни зеленчуци;

топла вода;

лека и лесно смилаема храна;

достатъчно дъвчене;

Тriphala churna 2 g с топла вода преди лягане;

ваджрасана след хранене редовно;

Вера Захариева във ваджрасана

• да се избягва хаотичен хранителен режим, тежка, мазна храна, тестени печива, консервирани храни;
• да се избягва преяждяне, несъобразяване с естествените нужди,
• да се избягва прекомерна консумация на чай и кафе;
• без тютюнопушене;
• редовен сън;
• контролиране на стреса;
• използване на подходящи подправки:
• за вата доша: резене, пресен джинджифил, асафетида, индийско орехче;
• за питта доша: кимион, кориандър, джоджен, мента, копър, кардамом;
• за капха доша: черен пипер, сух джинджифил, синапено семе, куркума, пиппли, канела, асафетида, лют пипер, карамфил;
• храната е лекарство и се приема нагладно;
• без похапване между храненията;
• поне 3-4 часа между основните хранения;
• джатар агни се изменя паралелно със силата на слънцето в денонощния ритъм;
• ранна вечеря;
• лека закуска, съобразена с още неразпаления агни:

за вата: пресен джинджифил, с малко мед и варена зърнена закуска;

за питта: плодове

за капха: без закуска;

• физическо натоварване;
• без интензивно физическо натоварване веднага след хранене;
• митахара – ¼ от стомаха да остава празна;
• плодовете не се консумират с основните хранения;
• вечер да се избягват сладки храни – инсулинът потиска растежния хормон, който се произвежда през нощта и е отговорен за регенерацията на тъканите;
• психичните фактори и емоциите са по-силни от физическите фактори.

Аджирна чикитса – линия на лечение

1. нидана париварджана – избягване на причиняващите фактори.
2. сарванга сведана – изпотяване за 1 ден.
3. дипана – усилване на смилетелния огън с Trikatu chuna
4. пачана – смилане на токсичните метаболити с Citrakadi bati, Lasunadi bati.
5. шодхана чикитса – пречистване, последвана от шамана чикитса – успокояване на дошите.

Амаджирна

            Един от посочените методи:

• гладуване до нормализиране на състоянието;
• кунджала – повръщане по метода на йога с топла вода и сол;
• вамана – аюрведично лечебно повръщане с вача и сайндхава.

След усет за лекота се започва захранване с лека храна.

Киселата видагхдаджирна – вамана карма – лечебно повръщане.

Киселата недосмляна храна се смила правилно с пиене на студена вода, която намалява питта със студенината си и я избутва дистално.

Когато малко количество ама, свързана с питта доша покрива пътя на агни, (около час и половина) след хранене се появява глад, който убива неинтелигентния човек (който яде отново) като отрова.

Виречана – пургативно лечение с:

сена, арагвадха (Cassia fistula) – Констигард 2 капс вечер или Лаксафит 2 капс. вечер

харитаки (Terminalia chebula Linn.) 3х2 капс от 500 мг.

катука (Picrorhiza kurroa) –  1 г. + 1 с.л. рициново масло (Ricinus communis)

рициново масло 10-20 ml с половин чаша мляко вечер

Газообразуващата и съпроводена с констипация, виштабдаджирна, причинена от вата  се лекува с изпотяване – сведана.

Расашешаджирна, липса на апетит, въпреки другите признаци на завършено смилане се лекува чрез спане, без да се приема храна.

Дипана дравя – увеличаващи храносмилателния огън:

• пиппали, дълъг пипер, Piper longum 2-3 г. с хладка вода за 7 дни;
• пиппали мула, корен от дълъг пипер, Рiper longum;
• чавя, Piper chaba;
• читрака, Plumbago zeylanica;
• шунти, джинджифил, Zingiber officinale 1 г. с топла вода за 7 дни;
• черен пипер, марича, Piper nigrum;
• семена от целина, аджамода (Apium graveolens, Carum roxburghianum;) чурна 3 г. с хладка вода за 7 дни;
• хингу, асафетида, Ferula narthex;
• муста, Cyperus rotundus;
• джирака, кимион, Cuminum cyminum.

Могат да се използват самостоятелно или комбинирано като прах, чай, таблетки.

Пачана дравя – стимулират изгарянето на ама в тъканите:

• отвара от джинджифил, Zingiber officinale и кориандър, Coriandrun sativum – 30 мл. 3 пъти дневно
• джинджифил, Zingiber officinale, муста, Сyperus rotundus, харитаки, Tinospora Cordifolia в равни части 3-6 г. 2 пъти дн. с топла вода
• джинджифил, Zingiber officinale – 2 г. с топла вода 3 пъти дневно
• Трикату 2-3 г. 3 пъти дн. с топла вода
• Chitrakadi Vati 3х2 таб. с топла вода
• Sudharshana Choorna 3х4-6 г. с топла вода
• Hingvashtaka Choorna – асафетида 3 г. с половин ч. лъжичка гхи и топла вода 3 пъти дн.
• Sanjeevani Vati 3х250-500 мг. с топла вода

Дипан/пачан

• Panchakola churna 2х3 г.

Pippali (Piper longum)

Pippalimula (Root of Piper longum)

Chavya (Piper retrofractum)

Chitraka (Plumbago zeylanica) and

Nagara или Shunti (Zingiber officinale)

Класически продукти

Ама аджирна:

Sanjivani vati- 3х1-2 т. с топла вода преди храна;

Chitrakadi bati 3х1,5 мг. с топла вода преди хранене за 7-10 дни;

Shankha vati -3х1-2 т. с топла вода преди хранене;

Hingvashtaka churna 3х1-2 г. с гхи и топла вода;

Rasona vati 3х1-2 т. с топла вода преди храна.

Hinguvadi bati 1,5 мг. с топла вода за 7-10 дни;

Lasunadi bati 1,5 мг. с топла вода за 7-10 дни;

Agnitudibati 125-250 мг. с вода за 7-10 дни;

Видагхда аджирна

Sudharshana Churna 3х3-6 г.

Shankha bati 3х250-500 мг. с мед или топла вода за 7-10 дни;

Guduchyadi Kashaya 2х20 мл.

Bhunimbadi Kashaya 20ml BD

Draksharishta 12-24 мл. с вода за 7-10 дни;

Jirakadyarishta 12-24 мл. с вода за 7-10 дни;

Kumaryasava 12-24 мл. с вода за 7-10 дни;

Indukanta ghrita 10 г. с топла вода за 7-10 дни;

Виштабдха аджирна

Hingvashtaka churna 3х3 г. с гхи и топла вода;

Gandharvahastadi kashaya 2х15 мл. с вода за 7-10 дни;

Lavana bhaskara churna 3х1-2 г. с айрян;

Hinguvachadi Churna 3х3 г. с гхи и топла вода.

Agnimukha churna 2х2 г.

Pippaliadi ghrita 10 г. с топла вода за 7-10 дни;

Pippalyasava 12-24 мл. с вода за 7-10 дни;

Sanjivani bati 125 мг. с топла вода за 7-10 дни;

Патентни продукти:

Gasex (Himalaya) 3х1-2т. с топла вода.

Сандхана калпана – продукти, получени чрез ферментация

Продуктите са резултат от кисела или алкохолна ферментация.

Имат бърз ефект поради бързото си усвояване.

Шукта – शुक्त кисела ферментация. Използват се предимно сладки субстанции, които в процеса на ферментация се превръщат в кисели. Преставляват естествени пробиотици.

Дханиамла – ферментирала отвара от зърнени растения

дханя – зърнени растения, амла – кисел

раса: кисел (амла)

гуна: лек (лагху), проникващ, остър (тикшна)

випака: амла

Прилага се вътрешно и външно.

Използват се ориз, просо, царевица, ечемик, урад дал, корен от джинджифил, лайм. Избраният продукт се счуква и се поставя във вързопче от памучен плат. В керамичен съд се кипва вода и торбичките се пускат във водата, капакът се затваря. Съдът се оставя в топло помещение или се завива с вълнена покривка докато настъпи ферментацията, обичайно за седем дни.

Може да се използва уред за кисело мляко.

Избраните продукти може да се сварят във вода и да се оставят да ферментират.

Приети вътрешно дханиамла повишават смилателния капацитет и апетита. Те намаляват вата или вата и капха.

Имат следните свойства: дипана, пачана, вата ануломана, намаляват отоците, облекчават алергични дерматити, отпушват каналите, дават сила, подобряват тена.

Използват се и външно за паришек, нади сведана, авагаха сведана, широдхара.

Показани са при всички случаи на понижен джатхарагни като отоци, ревматоиден артрит, хемороиди, наднормено тегло, ринит и много други.

Патхя – благоприятни са:

• предварително планиране на храненията;
• стар ориз;
• мунг дал;
• оризова каша;
• айрян;
• лимонов сок;
• гхи;
• пресен джинджифил;
• пресен чесън;
• черна сол;
• кимион;
• лека храна в умерено количество;
• прясно сготвена храна;
• топла храна;
• топла вода в малко количество след нахранване;
• поне 3 часа между храненията;
• без похапване между храненията;
• сдъвкване на храната продължително време;
• осигуряване на достатъчно време за храненето;
• спокойна обстановка по време на хранене;
• редовно физическо натоварване.

Апатхя – неблагоприятни:

• тежка, студена, мазна храна;
• пиене на вода точно преди хранене;
• спане през деня след хранене;
• тежка храна вечер;
• похапване между храненията;
• потискане на естествените нужди;
• прехранване, недохранване, твърде късно и твърде рано хранене;
• тревога, страх, гняв и др.;
• възбуда и физическо натоварване веднага след храна;
• спорове по време на хранене.

Йога

1. пасчиматанасана, сурянамаскар, катичакрасана, бхуджангасана, дханурасана, ваджрасана, маюрасана, паванамуктасана.
2. пранаяма – суря бхедана, анулома вилома, бхастрика
3. агнисара дхаути, наули, бхуджангини мудра;
4. кунджала, данда дхаути, вастра дхаути.

Ако аджирна се преодолее, болестите причинени от нея се премахват.

---

Източници

1. Charaka Samhita. Sutrasthana. Chowkhamba Sanskrit Series Office. Reprint 2006.
2. Ayurvedic management of Select Geriatric Diaease Conditions Treatment Protocols. Department of AYUSH, New Delhi 2011
3. Encyclopedia of Indian Medicine. Dr. S.R. Sudarshan. Bangalore.
4. Ranasinghe R., Ediriweera E. A Pharmacological Appraisal of Dhanyamla. IAMJ, Volume 3; Issue 3; March 2015.
5. Sri Madhavahara. Madhavanidana. Chowkhamba Sanskrit Series Office. Edition 2006.
6. Ashtanga Hridaya. Sutrasthana. Chowkhamba Krishnadas Academy, India. Reprint 2005.

Аюрведичните принципи в храненето и вътрешната среда на организма

Петте велики елемента изграждат всичко в природата, включително храните и билките. В зависимост от преобладаването им в тях се определят шест основни вкуса:

• сладък – вода и земя
• кисел – земя и огън
• солен – вода и огън
• лютив – огън и въздух
• горчив – въздух и пространство
• стипчив – въздух и земя.

Хранителната среда в организма определя вида на микроорганизмите, които живеят в него. Множество видове не могат да бъдат култивирани със съвременните лабораторни средства. Липсата на експериментални методи за анализ беше пречка за задълбоченото им езследване. В последното десетилетие нова генерация генетични тестове даде възможност за широки изследвания на човешкия микробиом – целия генетичен материал на микроорганизмите от определена среда. Това доведе до огромен брой публикации върху компонентите на микробиома и промените настъпващи в него. Нашият микробиом, наричан „забравеният орган“(1). съдържа геном, който надхвърля нашия собствен около 100 пъти (2) и изпълнява ключови дейности, свързани със здравето ни (3) В човек има около1014 бактериални клетки (100 000 000 000 000) и у него може да се развият 105 – 106 бактериални поколения за един живот.

---

Прочетете презентацията на д-р Антоанета Заркова

Аюрведа – древната наука на дълголетието

Аюрведа е една от най-древните лечебни системи в света. Съществува повече от 5000 години. Тя представлява част от културната и духовна традиция на Индия. Думата Аюрведа е на санскрит и произлиза от „аю“, което означава дълголетие и „веда“, което означава знание, т.е. знанието за дълголетието.Това знание било толкова обширно според дре- вните писания, че не било възможно за хората от настоящата епоха, Кали Юга, с тяхната крат- ка продължителност на живота и ниска инте- лигентност да го възприемат. Хората от предишните епохи се смята, че са били значително по-ителигентни и живеели много по-дълго. В прилив на дълбоко състрадание към всички живи същества, мъдрецът Агнивеша написал своя трактат по Аюрведа, нито много обширен, нито много сложен, за да може да бъде разбран от обикновените хора.

---

Вижте презентацията на д-р Антоанета Заркова

Д-р Антоанета Заркова гостува в предаването „На кафе“ по Нова телевизия

вж. ВИДЕО