ОСНОВНИ ПРИНЦИПИ НА ХРАНЕНЕТО СПОРЕД АЮРВЕДА
Д-р Антоанета Заркова
Според Източните учения човекът е съставен от много обвивки и нива на съществуване:
- физическо
- енергийно
- умствено
- интелектуално
- каузално
Разположени едно в друго, те формират нашата цялостна същност.За да се постигне траен и балансиран ефект, е необходимо да бъдат повлияни всичките тези нива на съществуване. В това се състои холистичният характер на Аюрведичната система.
Аюрведа е най-древната лечебна система и най-древното знание за живота. Самото й име означава наука за живота.
В основата на поредицата от различни нива на съществуване е физическото тяло, наричано в Аюрведа аннамая коша, хранително тяло, изградено от храна.
Храненето е един от най-силните фактори за поддържане на здравето и едновременно при неправилно хранене е един от най-силните фактори за възникване на болестите. Много заболявания може да се повлияят само чрез промени в храненето, което изгражда физическото тяло.
Човекът е единна материя и единна енергия с цялата вселена.
“Аз самият съм храна.
Аз съм консуматор на храна.
Аз се храня с консумиращи храна.
Аз се храня с цялата вселена.
Моята светлина е като тази на Слънцето.”
Тайттирия Упанишад
Храната която ядем става част от нас. Житото, зеленчуците, плодовете стават нашата плът; минералите стават нашите кости; реките текат в нашите артерии и вени, слънчевите лъчи се складират в нашите клетъчни енергийни системи.
Ние сме едно със света
И светът е във нас.
Всичко което консумираме става част от нас и внася свойствата си в нашето тяло. Сухите храни ни изсушават, загряващите увеличават огъня в нас, мокрите хидратират тъканите и засилват секрециите, тежките увеличават масата ни, леките спомагат за намаляване на теглото.
Познавайки тези принципи, човек може да владее и до голяма степен да моделира организма си и процесите в него. Храненето е основен лечебен метод в Аюрведичната медицина. Въздействието на храната е особено голямо поради натрупване на ефекта й с времето.
Древните са наблюдавали природата много задълбочено, улавяли фините подробности в нейните проявления и в медитация са стигнали до изключителни прозрения за структурата и взаимодействията на материята.
Те установили мястото на противоположностите в природните феномени, което в Китайската традиция прераснало в идеята за двете велики полярности Ин и Ян.
Древните мъдреци са идентифицирали 10 двойки противоположни свойства, които характеризират света на материята или на субстанциите – дравя. Те се отнасят за храните, подправките и билките, между които няма ясни граници, и тези три групи значително се припокриват.
Ето десетте двойки противоположни свойства:
- тежко – леко гуру – лагху
- студено – топло шита – ушна
- мазно, мокро – сухо, постно снигда – рукша
- бавно, тъпо – проникващо, бързо, остро манда – тикшна
- неподвижно, стабилно – подвижно, нестабилно стхира – сара / чала
- меко – твърдо мруду – катхина
- лепкаво, мътно, слизесто – бистро пиччила – вишада
- гладко, хлъзгаво – грубо, грапаво шлакшна – кхара
- едро, грубо – фино, дребно стхула – сукшма
- плътно, вискозно – течно сандра – драва
Тези свойства се разпознават както в заобикалящата ни среда, така и в самите нас.
Според Аюрведа цялата вселена е изградена от пет първични форми на материята, които представляват един преход от по-фини към по-плътни форми. Това са петте основни елемента: пространство, въздух, огън, вода и земя. Те са символични понятия, зад които се крие дълбок смисъл. Те символизират материя и енергия с определени свойства.
- пространство – пространствена форма на материята
- въздух – газообразна форма на материята
- огън – полева форма на материята
- вода – течна форма на материята
- земя – твърда форма на материята
Всичко в природата е изградено от тях в определени съотношения. Комбинирайки се, те създават трите основни типа енергии или ДОШИ, които съществуват във всекиго и във всичко.
Пространството и въздухът обазуват ВАТА ДОША
Огънят и водата образуват ПИТТА ДОША.
Земята е водата образуват КАПХА ДОША.
Това е теорията за ТРИДОША, която е в основата на Аюрведичното разбиране за човека и света.
Според Аюрведа, всеки има специфична комбинация от тези енергии. Тя определя неговия физически, мисловен и емоционален тип, неговата психофизиологична конституция или пракрити. Тя се определя в момента на зачатието и не се променя през целия живот.
Според Аюрведа съществуват 7 психофизиологични типа:
- вата
- питта
- капха
- вата-питта
- пита-капха
- капха-вата
- вата-питта-капха
Всяка доша се характеризира с определени свойства и по тях става нейното разпознаване.
Свойства на дошите
Вата: суха, студена, лека, фина, подвижна
Питта: гореща, леко мазна, кисела, с лоша миризма
Капха: студена, мазна, тежка, бавна, неподвижна
Според Аюрведа в природата съществуват шест основни вкуса:
сладко,
кисело,
солено,
лютиво,
горчиво и
стипчиво.
Тези вкусове произлизат от петте основни елемента, от които е изградено всичко във вселената.
Водата и земята образуват сладкия вкус.
Земята и огънят – киселия вкус.
Водата и огънят – соления вкус.
Огънят и въздухът – лютивия вкус.
Въздухът и пространството – горчивия.
Въздухът и земята – стипчивия.
Усещането на вкусовете не само влияе върху храносмилането, но има директно въздействие върху дошите.
Хиляди години преди Христа Аюрведа установява принципите на алопатията.
Противоположното намалява и балансира противоположното
Подобното увеличава и дебалансира подобното.
Увеличаването на подобните свойства е винаги основната причина за увеличаването на дошите. Увеличаването на противоположните свойства облекчава и премахва дисбаланса. В живота непрекъснато действат разнообразни фактори с разнопосочни свойства, въздействащи постоянно върху съотношението на дошите. Необходимо е тези въздействия да се познават и ефектът им да се моделира с цел запазване на равновесието и съхраняване на здравето.
Раса, (вкус)
Според Аюрведа вкусът на билките не е случаен, а е резултат от техните свойства. На санскрит вкус е “Раса”. Тази дума има много значения. Тя означава същност. Тоест вкусът показва същността на субстанцията и е основният фактор за разбиране на неговите свойства.
Вирия, (енергия)
Вирия е енергията на субстанцията. Тя е основно загряваща или охлаждаща.
Випака – след-смилателният ефект
Субстанции със сладък, кисел и солен вкус успокояват вата.
Тези със стипчив, сладък и горчив вкус успокояват питта.
Тези със стипчив, лютив и горчив вкус успокояват капха.
В Аюрведичната медицина храненето се оценява по съвсем различни критерии от тези на съвременната медицина. Не се обсъждат изобщо въглехидрати, белтъци, мазнини, витамини или калории, а храните се оценяват по техните вкусове и свойства.
Човек трябва да приема с храната си всичките шест вкуса, но в различни пропорции, съобразно своята преобладаваща доша. За да се постигне усещане за ситост е необходимо в едно хранене да присъстват всичките шест вкуса. Това разнообразие се постига, като към храната се прибавят различни подправки, а не с приемане на много продукти в едно хранене.
Храната трябва да е прясно сготвена. Не се яде храна готвена предния ден.
Не трябва да се приемат ежедневно: прясно мляко, сирена, свинско, телешко, риба, ечемик.
Ежедневно може да се приемат: ориз, мунг дал, амалаки, каменна сол, гхий, мед.
Количеството храна, което трябва да се консумира трябва да запълни ½ от стомаха, ¼ да се запълни с течност и ¼ да остане свободна за дошите.
Храната приета в по-голямо количество увеличава трите доши.
Количеството храна, което трябва да се приема зависи от храносмилателния огън.
Физическите усилия са част от храносмилането. Те се определят от количеството доши които трябва да се елиминират и степента до която силата на храносмилането трябва да се активира. Прекомерните усилия и изтощението трябва с да се избягват.
Даже тежка храна приета в малко количество е лека и леката храна приета в голямо количество е тежка.
Дали храната е лека или тежка е много важно за слаби, болни, крехки и изнежени индивиди. За онези, които имат силен агни, които са привикнали да приемат тежка храна и да извършват тежък физически труд, това няма значение.
Силата, здравето, дълголетието и жизнеността зависят от силата на агни.
Храната е лекарство и то се приема НАГЛАДНО.