Един от наи-старите писмени източници по Аюрведична медицина е „Чарака Самхита“. Различните автори го датират между осми и втори век преди Христа. Ето какво пише в него: Едно време в прекрасните гори на Кайтрарадха се събраха видни лечители сред които и царят Вариовида, царят на Видеха и Канкайана – най-добрият от лекарите на Бахлика (Балкх) – всичките стари мъдреци, просветлени и постигнали контрол над самите себеси. Те седнаха заедно и започнаха да обсъждат някои важни въпроси за връзката между вкусовете и храненето. По-нататък пише:

Мъдреците, силно желаещи да научат за добрите и лошите качества на вата, се събраха да обсъждат тези въпроси. Тогава Куша, потомъкът на Санкрти каза:

– Тези са качествата на вата – лека, студена, нестабилна, и суха.

Като чу това Канкайана, лекар от Балкх (Бахлика) каза:

– Това, което казвате е вярно.

Това наистина са факторите, които увеличават вата, факторите с противоположни качества я намаляват.

По-нататък четем:

Солта предизвиква разхлабващо действие. Прави храната вкусна. Когато се използва правилно има добър ефект. Но тя предизвиква натрупване на дошите ако не се използва правилно. Прилага се за усилване на апетита, за подобряване на храносмилането, като лаксатив. Когато се използва в голямо количество, предизвиква умора, отпадналост и слабост на тялото. Хората от селата, големите и малки градове и провинциите, където тя се използва постоянно в голямо количество, са най-слаби, с отпусната плът и слаба кръв и са неспособни да устояват на трудностите. Към тази категория принадлежат народите на Бахлика (Балкх), Сарастра, Синд и Саувира, народи, населяващи съседни на Индия области. Те ядат сол даже с млякото. В местата със солени почви дори билките и пълзящите растения не растат изобщо или слабо поради потискащия ефект на солта в почвата. Ето защо, солта не трябва да се използва в голямо количество. Хората, които са свикнали с приемането на много сол, страдат от преждевременно оплешивяване, побеляване на косата и бръчки по кожата.“

(Цитираният текст е от глава XXVI(3-7), глава ХII (3), (4), (6) и глава I (18), адаптирани.)

Според някои наши изследователи преди близо 3000 години древните българите от онези места участвали в най-голямата война, описана в древноиндийския епос Махабхарата. Те се споменават там над 70 пъти.

Ако човек се вгледа в картата на централен Тибет, ще открие на северозапад от Тибетската столица Лхаса голямо езеро, носещо името на прабългарския бог Тангра, Тангра Цо (цо означава езеро).

Всички тези факти очакват компетентния коментар на историците.